




Тази рубрика започваме с един запис на жените на Хухла от далечните 70-те години, когато те са пеели и играели на сцената на селското читалище в чест на 8-ми март. Записът е направен на ролков магнетофон – полски грундиг, после прехвърлен на касетофон. Касетата дълго време е подмятана у тоя, у оня. В захлас я слушаха покойните Димитър Зафиров – Паргията и вуйчо му Марин Михов, от които я взех. Виждал съм Марин Михов да изпива кило ракия, разтопен от гласовете на хухленките, които излизаха от хриптящия, стенещия, хълцащия от изнемога стар касетофон. Записът беше яко изподраскан. Преди повече от десет години аз, Иван Бунков, реших да го спася. Платих и в едно студио в Пловдив песните оживяха от чисти по-чисти на компактдиск - специалистите направиха чудеса с тогавашната техника и върнаха от „оня свят” гласовете, които слушате.
Много от жените певици вече не са живи. Гласовете ще ги разпознаете – това са нашите майки, баби, лели, прабаби. Пееха без усилие. По попрелки , седенки, по сватби, по хора, на хармани, по тютюни, по главявки, пееха и на чакъма - звънко, ненаситно, докато жънеха със сърпа, сякаш пробиваха небето в зноя. А пееха с вълнени дрехи. Пееха от мъка и от радост.
Хухла си имаше, а и сега си има, и своите музиканти. Те веселяха всички на мегдана. Водеше се тиха, но люта надпревара. Кой повече ще може от другия, кой какъв нов мотив ще чуе и ще възпроизведе, кой ще свири точно като радиото, като Петко Радев или като Петко Дачев.
Свиреха по сватби и по манифестации. Известни са за по-младото поколение Яни Бунков, баща ми, – кларинет и саксофон, Яни Зафиров - гайда, Илия Златилов и Димитър Златилов - акордеонисти, Михо Маринов - гайдаджия, Илия Зафиров - кавалджия, Ангел Ангелов – Кипата - кларинетист, Христо Стайков - акордеонист, Петър Митрушев, Ангел Петров и сега Илия Христов – едно поколение акордеонисти.
Легенда за Хухла остава масторът гайдаджия дядо Танаш - Карабакала. Свиреше на гайда и неговият брат от Покрован дядо Стайко. Ще дойде време ще разкажем за много от тях. По-старите са починали, по-младите още свирят. Но днес хухленски потомци свирят и пеят не само по местни, национални, но и по световни сцени. Ще ги представим и тях лека-полека.